Аз обичам София

Мартин Заимов и в-к "Стандарт"

Дали си спомнят журналистите от в-к "Стандарт" какви хубави неща са ги писали за Мартин през 2003-та? Можете да прочетете тук: http://www.standartnews.com/archive/2003/02/22/society/s3643_10.htm

"Бившият подуправител на БНБ става шеф на Пощенска
Мартин Заимов - банкер с емоции
Той е прекалено свободолюбив, но вече и много обигран

Какво отличава банкерите от останалата част от бизнеса? Това, че емоциите са им чужди. Така започва наръчникът за всеки шеф на кредитна институция по света и у нас. Разбира се, като всяко правило и това си има изключение. У нас се нарича Мартин Заимов. До вчера подуправител на БНБ и шеф на валутния борд. Отсега нататък новото управленско лице на Пощенска банка. Едва ли преди 6 години някой си е представял френския възпитаник Заимов в кабинет с дебел персийски килим и купища папки за парите в обращение. Не защото не е подходящ за поста. А защото бе прекалено свободолюбив. И твърде темпераментен. Две качества, които еднакво силно плашат банкерите. Едва 35-годишен Заимов влезе в централната банка със завидна биография. Роден в Женева, завършил икономика в лондонския колеж "Бъркбек". Дълго време работи за една от най-големите зърнени фирми "Луи Драйфус". Веднага след това става зам.-министър по търговия в кабинета на Стефан Софиянски. Всички тези плюсове в кариерата му обаче се обръщат срещу него с влизането му в централната банка. Защото той стъпи там с революционни идеи. Още първия ден поиска да се свали червеният килим от коридора, прати всичките си подчинени на курсове по чужди езици и нареди в кабинета си вместо прашасали портрети на бивши финансисти пейзажи и изящни статуетки. Съвсем разбираемо веднага си навлече гнева на ръководството. Не може обаче да се отрече, че розовият му период бързо се изпари. И от години пред публиката той говори само за деноминация, въвеждане на еврото и запазване на златния резерв. Запази тихата си война, но я остави видна само за членовете, които заседават в Пленарната зала на БНБ. Затова е и пълна глупост да се прави сега интрига между него и шефа му Гаврийски. И двамата са достатъчно обиграни, за да кажат кой какво всъщност мисли за другия. Важното е, че независимо от споровете за 6 години никой не посмя да каже нито една лоша дума за централната банка. Което е заслуга както на Гаврийски, така и на дясната му ръка. А това, че отива в Пощенска банка, едва ли е изненада. След като е управлявал парите на държавата, няма проблем да върти и парите на частна банка. Това, че тя е гръцка, за него е още един плюс. Всъщност той май по-лесно се разбира с чужденци, отколкото с българи.
Екип на "Стандарт"



КОМЕНТИРАЙ
  Въведете кода
ВКЛЮЧИ СЕ!

Публикувай тук важните за теб теми

В Обектив докладвай за прболемите в твоя квартал

Създай си приятели - с опцията за лични съобщения

ПИСНА МИ! - гласувай за най-горещите проблеми

Нов ПотребителВход
 
НОВИНИ НА ТВОЯ E-MAIL